Адам Смит поставя началото на класическата политическа икономия – “Богатството на народите”. Той се представя и като социолог, защото поставя началото на една нова наука – икономическа социология. Известно е, че Адам Смит е яростен защитник на либералната икономическа система. Защитава концепцията за всесилието на пазара като основен регулатор на икономиката. Привърженик е на свободната търговия, но въпреки всички, Адам Смит не абсолютизира ролята на стихийните икономически сили в обществото. Той твърди, че обществените условия влияят върху частния и обществен интерес. Според него част от обществените интереси трябва да съвпадат или да се доближават. Но затова те трябва да се изследват и анализират, което е в прерогативите на икономическата социология.
Трябва да се изучават обществените условия и индивидуални нагласи на хората за да се намират управленски решения за тяхното балансиране. Според Смит пазарът действа ефективно само при определени условия. Те се създават от господстващите соц. институции, т.е. от държавните органи. Според Смит соц. среда на обществото се състои от различни соц. и професионални групи. Към соц. групи се включват бедни и богати. Те според него са продукт на обществено разделение на труда. Той определя соц. различия между хората, в това число имуществени различия. Според Смит разделението на труда е най-силната връзка между хората. Тя ги прави взаимозависими. Специално внимание той отделя на размяната и потребителя. Адам Смит е убеден, че чрез размяната хората демонстрират социалните и производствените си способности.